Автор: Явор Дачков, в. Филтър. Следвайте Гласове в ТелеграмТогава, когато НАТО завоюва

Автор: Явор Дачков, в. " Филтър ". Следвайте " Гласове " в Телеграм

Тогава, когато НАТО завоюва същински, а не посредством проксита, тогава българските натовци ще бъдат първи. Те мечтаят за момента, когато ще има официални условия да се изпратят на фронта законни въоръжени сили на България. Така че тази възможност по никакъв начин не е измислена, а резултат от спокоен, здравомислещ разбор на геополитическата обстановка, в която е България. Това сподели Валентин Вацев в изявление за Явор Дачков и в. " Филтър. "

Според анализатора пусковият механизъм на огромните промени в България ще пристигна след тази война в Украйна, на която сме на крачка от присъединяване. Българският политически хайлайф към този момент води война. Той прави  подготвителните придвижвания за присъединяване във война, с единствената цел да се харесат на който би трябвало. Няма такава скотщина и злочинство, която българският хайлайф да не е кадърен да извърши, с цел да бъде на страната на спечелилите

По отношение на вътрешнополитическата ситация у нас Вацев е на мнение, че сред българското общество и българския политически живот има линия от изгорена земя.

„ Продължаваме Промяната “ не е нито лява, нито дясна партия, а е следващата самодейност на някой служител от американското посолство, която ще свърши по нормалния път, след съответните вреди по българския народен интерес.

Корнелия Нинова има не толкоз политическо, колкото бизнес схващане.

- Г-н Вацев, вие сте обвързван с левицата, взел участие сте интензивно в ръководството на България преди 20-30 години. Преди няколко дни Корнелия Нинова сподели, че Българска социалистическа партия е оригиналът, а „ Левицата “ - копието. Как гледате на разногласието кой е оригиналът?

- Този спор е крехък. Първо, не може да се каже кое е оригиналът и кое копието. Второ, този спор не върви по нужния метод. Това би могло да бъде спор от маркетингов вид. Едно е Бенг енд Олуфсен (датска високотехнологична компания за HiFi техника – бел.ред), друго са копията му. Това още един път демонстрира, че госпожа Нинова има не толкоз политическо схващане, колкото бизнес. Нейната мотивационна скица е от бизнес вид. Този въпрос беше явен, когато Корнелия Нинова стана ръководител на Българска социалистическа партия. Склонността към бизнес е остаряла податливост на Българска социалистическа партия. Мисля, че е пристигнал моментът към този момент да се приказва за Българска социалистическа партия в исторически проект. 

- Искате да кажете като част от предишното, а не като фактор за бъдещето?

- Българска социалистическа партия е в сегашното, само че гледа към предишното. Има доста аргументи това да е по този начин. Когато взехме решение да вършим на мястото на комунистическата партия Българска комунистическа партия, която беше съвсем умряла, социалдемокрация, това свръхмодерно деяние беше всъщност остаряло. В средата на 70-те години в Европа се смени вятърът и приключи епохата на индустриалния капитализъм. От 80-те години към този момент стартира забележимото владичество на финансовия капитал, който се глобализираше. В изискванията на финансов капитализъм от постмодерен вид етикетите „ социалдемокрация “, „ десен демократизъм “ се оказаха неактуални. Тогава лявото стартира да губи смисъл. Появиха се обвинявания към него, че то към този момент е изпуснало своя обществен предмет, че не е съответно по отношение на обществената си база. По сходен метод, въпреки и в друга терминология, тези обвинявания бяха отправени и към десницата. Днес Българска социалистическа партия си отива по исторически аргументи. Тя може да бъде оставена да угасне във формата на някакъв маркетингов план. 

- Може би по тази причина са разногласията са за марката?

- Споровете са за марката, а не за същината и за логиката на предмета. Ясно се вижда причинно-следствена връзка сред присъединяване на Българска социалистическа партия в последното държавно управление и нейните седем и половина % в този момент. Българска социалистическа партия е изумително всеядна в своите съдружни начинания и случки. Няма рационална позиция да се обоснове, за какво Българска социалистическа партия трябваше да бъде съдружен сътрудник на „ Продължаваме Промяната “ и на другите там. Но това не е за първи път. Грубо нарушение на политическата логичност беше и тогава, когато Българска социалистическа партия, отпред със Станишев, беше в съдружно партньорство с Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи. Българската десница не е правила чак такива неточности. 

Ако се върнем напълно обратно, към позабравените към този момент начални години на народна власт, няма да не помни по какъв начин Българска социалистическа партия взе участие със свои видни представители в едно ултракоалиционно държавно управление. Второто държавно управление на Андрей Луканов беше на Българска социалистическа партия - Съюз на демократичните сили. Този лековат и безконтролен вид връзки към властта е причина за днешната дефинитивна политическа безнравственост на Българска социалистическа партия. 

През 1997 година станаха три значими събития, от които се помни единствено едно. Първото беше офанзивата против Народното събрание на 10 януари, второто - прословутото връщане на мандата, само че третото събитие е най-важно. Това бяха изборите през март, когато Българска социалистическа партия загуби против Иван Костов. Тези избори бяха предадени от управлението на Българска социалистическа партия. 

Има някои неща, който би трябвало да правиш в обстановка преди избори и други, които по никакъв метод не би трябвало. Към 15 са разпоредбите и всички те бяха нарушени от централния избирателен щаб на Българска социалистическа партия. Тогава за първи път осъзнах, че с тази партия работата няма да върви. Партия, която по този начин предава изборите, няма право на власт.

Българска социалистическа партия прекомерно дълго заблуждава своите членове, че се бори за власт, а в действителност се бореше за някаква съдружна формула - в случай че може отговорността да бъде споделена и да е по-далече от тази отговорност. Сега, 23-24 години след основаването на тази партия, пристигна време тя да заплати. 

- Въпросът е може ли „ Левицата “ или друго формирование да запълни този вакуум или нещата ще отекат към „ Възраждане “ или националистически обединения?

- Според мен е годна по-скоро втората догадка. Автентично ляво няма да има, тъй като смисълът на термина „ достоверно ляво “ е неразбираем. В епохата на финансовия капитал към този момент няма пролетариат. Трудещите се са прекомерно нереална категория, с цел да се бориш за техните ползи. На мястото на трудещите се има умираща междинна класа, която всеки миг ще стартира да издава фашизоидни миризми. В България не инцидентно се усеща една предфашизоидна атмосфера. Ще се появят гневни националистически партии, на които в началото обществото няма да има вяра. И може би след десетина години ще се появи достоверна лява партия. 

- Каква е ролята на Корнелия Нинова за това положение на партията?

- Българска социалистическа партия може да продължи да живее като огризка, като излишък от ярки процеси. Дейността на Корнелия Нинова е чак най-сетне като причина. Виждам, че тя е деполитизирана, че не е визионер.

- Значи ли това, че българското дясно ще тържествува?

- Напротив, българското дясно е в същата рецесия на еднаквост. Забелязвате ли по какъв начин дясно-либералната по план партия ГЕРБ непрестанно се пробват да я създадат консервативна. Силно се колебая, че от това, което през днешния ден е ГЕРБ, може да се направи консервативна партия. 

- Според вас има ли късмет „ Левицата “ да влезе в идващия парламент?

- На тях социолозите им дават към четири – четири и нещо %. Българското общество има ясна нужда от някаква левица. Друг е въпросът, че това ляво още не може да се пребори за личната си еднаквост. По-скоро тази „ Левица “ ще влезе в Народното събрание и тогава ще се появи същият въпрос – задоволително ли си достоверен, с цел да претендираш да си ляв или десен. 

- Не е ли въпреки всичко по-добрият вид да има такава партия, която се афишира против войната, отвън огромните идеологии?

- По-добре две леви партии, в сравнение с една. Това би трябвало да противостои на зародишите на българския нов фашизъм. Така че аз ще поздравявам влизането на „ Левицата “ в Народното събрание. Това не взема решение големия въпрос, а той е, че българските политически сили не са представителни. Между българското общество и българския политически живот има линия от изгорена земя. Само в нашето царство на кривите огледала е допустимо през днешния ден да си десен либерал, а на следващия ден десен реакционер.
Този недостиг значително се компенсира от готовността на българския политически хайлайф да извършва нарежданията на американското посолство.

- Това щях да ви попитам. Хората схващат, че изборите се обезсмислят, тъй като който и да пристигна на власт, с изключение към този момент на „ Възраждане “, се случва каквото пожелае американското посолство.

- Лесно можеш да предизвикаш интереса на американското посолство, само че какъв брой време можеш да го удържиш. Има някаква недоизясненост и в самия метод, по който американското посолство раздава своите желания. Това идва значително от спецификата на ръководещата демократическа партия в Америка. В България се пробваха с домашни средства да създадат някакъв балкански аналог на демократическата партия на Съединени американски щати. Нищо такова не се получи, само че по тази причина пък имаме „ Продължаваме Промяната “. Ако си спомняте, имаше интервал, в който от „ Промяната “ избраха да се заиграват с лявото. Лозунгът беше: „ Ние сме леви. Онези леви са остарели, а ние сме съвременни. “ Това идваше от разбирането, че в американския политически пейзаж републиканците са по-скоро десни, а демократите – леви. Разбира се, нищо такова не се получи.

„ Продължаваме Промяната “ не е нито лява, нито дясна партия. Това е следващата самодейност на някой служител от американското посолство, която ще свърши по нормалния път, след съответните вреди по българския народен интерес. 

- Ще успее ли американското посолство да сглоби държавно управление след тези избори?

-Не. Трябва обаче да им се признае, че умеят да сглобяват. Първо потеглят с минималистични упования, само че когато би трябвало, извиват и ръце. Този път, в случай че съумеят да съберат на едно място ГЕРБ и ПП/ДБ, ще се получи нещо слепено с плюнка, което няма да издържи повече от 3 месеца. Материалът, който те би трябвало да съберат съдружно, съвсем не се поддава. Това не са партии, а мощно стимулирани клики.

Освен това с България в Държавния департамент се занимават не повече от двама индивида. Няма нито интерес, нито схващане за спецификата на страната ни.

Самият американски политически уред сега работи на 50 % от своята мощ. Демократите са доста комплицирани, техният съперник Тръмп набира сили. Намери се и Рон Десантис, който може да замести Тръмп, в случай че нещо се случи с него.

Ако наблюдавате деликатно, ще видите по какъв начин са ускорява негативизма във връзка с американския ангажимент с Украйна. Все повече се множат въпросите „ за какво ги финансираме “. Американският софтуерен уред не смогва да извършва дилемите си.

Америка беше велика империя, остави високи стандарти в имперското наличие, само че към този момент не е същата. Там царува комплициране. Има някакви доста хора, които не е ясно по какъв начин са стигнали до върха на американската властна пирамида като Мич Макконъл и Нанси Пелоси. Това е несериозно! Това въпреки всичко е страната на Линкълн. Сега са някакви инцидентни фигури, които са не по-малко инцидентни от Кирил Петков в България. Не чакам високи прояви на успеваемост от американското наличие у нас. Те ще командват, ще чукат по масата. Точно това се чака да направи новият американски дипломат, който има хаитянски опит.

---------------------

-В Хаити убиха президента…

- Там е обикновено да влязат непознати хора и да гръмнат президента, дружно с жена му. Това е най-занемареният заден двор на Америка. За да управляваш този заден двор, е належащо да имаш характерен опит с какъвто ще пристигна новият американски дипломат у нас.

Това, което изключително ме интересува, е по кое време ще свърши това историческо безвремие. Според мен българите са подготвени да имат някакъв релативно съответен политически живот с тази представителност, каквато се допуска от всеки европеиден вид политика.

По някакъв метод, и това е обвързвано с българската национално политическа орис, всички огромни промени у нас настъпват след война, в която страната ни директно или индиректно взе участие. Големите промени след 1944 година са артикул на изгубената от България война. Преди това от изгубената Първа международна война. 

- Може ли да се каже, че огромните промени след 1989 година са в резултат на изгубената Студена война?

- Разбира се. В Москва не имаха вяра, само че те в действителност изгубиха Студената война. Тогава стартира огромното заличаване на междинната класа на Източна Европа. Преди 89-та година хората, които живееха под чертата на беднотия в целия Източен блок, бяха към 8 до 12 %. През 1994 година под тази линия към този момент бяха 64 %. Такъв обир историята не помни и той е вследствие на изгубената Студена война. 

Струва ми се, че пусковият механизъм на огромните промени в България ще пристигна след тази война в Украйна, на която сме на крачка от присъединяване. Българският политически хайлайф към този момент води война. Той прави  подготвителните придвижвания за присъединяване във война, с единствената цел да се харесат на който би трябвало.

- Мислите ли, че още веднъж сме на неверната страна на в тази война?

-Мисля, че това е българска национална орис. Губим огромните войни, в които участваме. Имаме извоювани войни, само че те не са огромни, не са международни, а районни. Има някаква тайнствена взаимозависимост сред мотивацията да участваш във войната и то не по какъв начин да е, а единствено на страната на спечелилите. Помня времето, когато Америка осъществяваше своите филантропични бомбардировки над Югославия. Тогава в нашия парламент към момента можеше да се спори по същност. Някои от ляво, дали не беше Янаки Стоилов, стартира полемика дали поддръжката ни е вярна. Спориха близо цялостен час и най-после един седесар се изправи на трибуната и сподели: „ Не е значимо кой е крив и кой е  прав. Важното е, че за първи път сме на страната на по-силните. “
Няма такава скотщина и злочинство, която българският хайлайф да не е кадърен да извърши, с цел да бъде на страната на спечелилите. 

- Говорите за завоя на историята. Китай и Русия ли вършат този завой или той се случва по натурален метод?

- Има доста забавен италиански неомарксист Джовани Ариги. Той потвърди по безапелационен метод, че хегемоните идват и си отиват. Америка беше хегемон на мястото на Англия. Към 2050 година следва Китай да бъде огромният хегемон на своя район. Това е изчислено от Ариги по меродавен и допустим метод. Съединените щати си отиват като хегемон. Те ще останат една симпатична районна велика мощ, само че Китай се движи към своята точка алфа. Русия, защото няма различен метод да взема решение вътрешните си проблеми, ще ги взема решение дружно с Китай. Така че Русия и Китай вършат огромната поръчка за идващия хегемонен вид. 

Оттук идва един различен огромен проблем. Русия е физически и военно-технически по-силна от Украйна. Тя е задоволително мощна да противостои на обединявания боен капацитет на НАТО. Русия не може да загуби войната на бойното поле. Това го потвърждава напълно ясно Джон Миършаймър. Поне него би трябвало да виждат нашите политолози и геополитици. Напълно е допустимо политическото безвремие в Русия да задейства в този проект. Ако погледнем в огромния календар на историята, Русия през днешния ден се намира в лятото на 1917 година. Либералите са се провалили, Керенски е на път за избяга, болшевиките още не са пристигнали и не се знае дали ще дойдат. Русия сега е сред Февруарската и Октомврийската революции. Тя е уязвима по този начин, както беше по времето на Руско-японската война. Когато Русия влезе с висок дух във войната против Япония, само че загуби борбата, въпреки че беше 5 до 7 пъти по-силна от Япония, заради дълбоки вътрешнополитически аргументи. Същите аргументи работят и при започване на Първата международна война.

Трябва да помним, че днешната съветска страна е правена при започване на 90-ге години с една единствена цел – да вкара в благословения Запад тогавашния съветски хайлайф. Сега 80 % от съветското простолюдие поддържа войната в Украйна, поддържат линията на Путин. Руският управнически хайлайф обаче напълно не я поддържа. Там по-скоро са срещу, непрестанно мърморят и не са съгласни. Така че Русия се оказва по-сложна страна, в сравнение с наподобява. 

- Тоест Путин не ръководи монолитно този развой, има вътрешни несъгласия?

-Много наивно е да си представяме Путин като някакъв автократор, самовластник. Природата на властта на Путин е посредническа. Той е балансьор, съдия сред четири групировки в Кремъл. 

- Кои са те?

- Първата формация е на по този начин наречените „ силовики “. Това е съветският военнопромишлен комплекс, въоръжените сили, тайните служби, стотици районни, национал-патриотични обединявания и най-после Руската православна черква. Кой знае за какво, само че съветските попове поддържат силовиките. Дали това е заслуга на патриарх Кирил или има някакви по-дълбоки аргументи, не знам. Тази формация е на власт с една друга, също доста мощна, за която се приказва по-малко - по този начин наречените „ красные шефа “. Това са ръководителите на съветския цивилно индустриален комплекс. Защо красные, тъй като след Елцинова Русия остана цялостен пояс от изток до запад на неразрушени предприятия, които бързо бяха приватизирани. Техните шефове бяха обвързани с съветската комунистическа партия. Сега към този момент не са обвързани и не са червени. Този цивилно индустриален комплекс е извънредно неудовлетворен и аз ги разбирам, защото Русия разполага с шеметни суми в бюджета си. Те имат непотребни трилиони рубли. Но по изискванията на Вашингтонската спогодба, Русия няма право да влага рубли, а единствено долари. Вашингтонският консенсус в Русия към момента е непреклонен. 

Силовиките и съветският цивилно индустриален комплекс са дружно. За първи път, което е заслуга на Путин, съветският индустриален капитал е на власт. 

Третата формация е „ Газпром “, само че освен. Това са тези, които черпят естествения запас и получават против него долари. „ Газпром “ живееше със съзнанието на меча на империята. Това е страна в страната. Съвсем до неотдавна те поддържаха ултралибералното „ Ехо Москви “. Финансираха съветските демократични медии. Сега са на малко по-особена позиция. Твърдят, че са не срещу властта на съветския индустриален капитал, при условия, че не страдат. 

И четвъртата формация са наследниците на по този начин нареченото „ семейство “ на Дяченко и Омашев. Това са съветските постолигарси, доста от които към този момент са се ориентирали към властта. Това са притежателите и ръководителите на съветския доларов финансов капитал. В Русия идва две стопански системи - рублева и доларова. Доларовата стопанската система е в ръцете на тази дребна, само че ужасно мощна група. Те са властово доста добре разположени.

Някои доста наивно си показват по какъв начин Путин хваща и им блъска главите. Нищо сходно. Той учтиво, с мека интонация ги моли да не се карат. Това е ориста на медиатора в политиката, той не е самовластник, а поръчител на мира в съветската власт. Пред очите ни се взема решение въпросът за властта в Русия. 

На този стадий може да се каже, че съветският боен и граждански капитал е дефинитивно на власт, само че има безспорна реакция против него. Затова съветският политически живот е полесражение. Докато тези два капитала не се укрепят дефинитивно, ние не знаем какво ще стане.

- А това ли е повода войната в Украйна да върви по този метод?

- В тази война има ужасно забавни неща, които не могат да бъдат обяснени по никакъв различен метод. 

- Всички чакаха тя да свърши надали не за 3 дни, а тя се проточи. Виждаме също, че Европа затъва… 

- Ето ви един образец. В украинското БДЖ, което е частно, най-после ще се окаже, че там вземат участие с капиталите си и съветски олигарси, освен украински. Главният въпрос е за какво, откакто се чака НАТО да въоръжи украинските сили с ултра нова военна техника, към момента не са разрушени железопътните линии, мостовете, подстанциите?

Няма да не помни по какъв начин Порошенко воюваше с Русия, където пък беше част от неговия шоколаден бизнес. Защо, откакто беше ясно още от 2014 година, че в Украйна е пристигнал с прелом един антихуманитарен режим, в Кремъл одобриха за законен? Защо признаха властта на Порошенко?

Има още доста въпроси, което приказва за неразрешени въпроси в интимната тъкан на властта.

- Интересна е и друга теза на съперниците на Путин, които откакто не го видяха сменен и починал по едно и също време от рак и инсулт, в този момент споделят, че той става васал на Китай и Русия ще бъде претопена. Как гледате на тази теза?

- В някакво далечно бъдеще може да стане. Теоретично това е оттатък хоризонта на бъдещето. В Пекин доста добре схващат, че ги чака жестока, безкомпромисна война, която ще бъде по-жестока от украинската. До две години и половина, най-вече до три, Съединени американски щати ще стартират да вземат решение въпроса с Тайван. На този стадий Китай няма боен капацитет да противостои на Америка. Това се трансформира коренно, когато Русия стане боен сътрудник на Китай.

Малко хора го знаят, че в Китай има едно обстойно ракетно поле. Оттам следва да се изстрелват стратегически нуклеарни ракети. Това поле е близо до китайско-руската граница и влиза напълно под чадъра на съветската противоракетна защита. В момента Русия дава отговор за сигурността на главното ядро на китайските стратегически ракети. Това по никакъв начин не е инцидентно. Китай не може води война за Тайван без Русия, а те са сигурни, че ще би трябвало да я водят. Тази особена атмосфера на другарство с Китай приказва индиректно, че в Пекин схващат, че би трябвало да водят война и че няма да могат сами.

- Да се върнем към България. Въпросът, който тревожи всички, допустимо ли е страната ни да бъда въвлечена във войната в Украйна със жива мощ?

- Този въпрос е изцяло настоящ. Войната има тир стадия. Първият мина от дълго време и приключи, когато Съединени американски щати взеха решение да се ангажират с украинската страна. Този стадий търпя към месец. Сега сме във втория стадий, когато НАТО и Америка водят война, само че посредством прокси сили. На този стадий се поставят старания Русия да не може да упрекна НАТО в непосредствено присъединяване във войната. Затова България юридически няма по какъв начин да изпрати въоръжени сили в Украйна. Но нищо не им пречи още през днешния ден да изпратят един батальон доброволци. Ако инцидентно не пристигна третият стадий на войната, когато Русия и НАТО ще завоюват същински, това е изцяло допустимо. Очаквам това да стане до лятото, като се надявам да не съм прави. Полша е подготвена и едвам се удържа да изпрати към 40 000 души армия на територията на Западна Украйна.

Тогава, когато НАТО завоюва същински, а не посредством проксита, тогава българските натовци ще бъдат първи. Те мечтаят за момента, когато ще има официални условия да се изпратят на фронта законни въоръжени сили на България. На този стадий могат да изпратят доброволци. Все ще намерим един подобен батальон у нас. Затова непрестанно опипват почвата дали е готово обществото. И тези, които са изрично срещу такова изхвърляне, са хората, които будят публичното схващане. Изпращането на един батальон доброволци има голям символен смисъл – най-сетне България се отървава от съветското въздействие.

Мисля, че идва моментът, в който американското управление на света, ще изиска цялостна готовност на всички вероятни сили, изключително в Източна Европа. Така че тази възможност по никакъв начин не е измислена, а резултат от спокоен, здравомислещ разбор на геополитическата обстановка, в която е България. 

- Президентът Радев и „ Възраждане “, „ Левицата “, Българска социалистическа партия, без значение от техните претекстове, могат ли да се възпротивят на такава наклонност?

- Те към този момент се възпротивят с разнообразни претекстове. Българска социалистическа партия са решили, че позицията на миротворец е най-хубавата. „ Левицата “ напълно изрично споделят, че са срещу всички задължения на България във военни дейности. Президентът не ми е явен. Според мен неговата политическа траектория във властта в последно време е зигзагообразна. Не мога да схвана с какъв разсъдък той предложи в България да се направи държавното управление на Кирил Петков.

- Има възможност да е чисто човешка неточност на президента. В желанието си да извърши уговорките към своите гласоподаватели да събори ГЕРБ, той заложи на тези момчета, които изглеждаха симпатични, антикорупционери и впрочем.

- Склонен съм да приема това пояснение. Имам една остаряла увереност, че българските военни, които са положителни и виновни хора, най-трудно стават политици. Радев беше самичък на поста си и това беше повода да изпълни апарата си с някогашни военни разузнавачи, с хора, на които има доверие. Той и до момента в кадрово отношение си остава беззащитен. Геополитически беше непрогледнал още, когато съобщи за синергията сред българското и американското държавно управление. Беше напълно непрогледнал, когато се опита да ангажира България с откаченият антируски план на триморието. Той беше един от основните промоутъри на този план. 

Според мен Радев в интелектуално, в моралнополитическо и в кадрово отношение потегли от доста ниско начало. Предполагам, че се учи. 

- Какво мислите за „ Възраждане “?

- Отнасям се благостно към „ Възраждане “, само че признавам, че съм нащрек по отношение на тяхната теория. Там има доста неща, които одобрявам и са ми на сърце, само че те не са излезли още с къса програмна позиция по главните въпроси на българския стопански и външнополитически живот. Да, утвърждавам това, което приказват за огромните въпроси на българския външнополитически ангажимент, само че към момента доста неща са недозрели при тях. 

Освен това се отнасям с едно мислено към хората, които идват без ясна биография. Навремето недоумявах по какъв начин българите одобриха Филип Димитров, без да се интересуват от неговия бекграунд. Той пристигна от на никое място и отиде отново на никое място. Но в продължение на няколко години беше в зеницата на българския публично политически живот. Разбира се, никакви аналогии не виждам сред Костадин Костадинов и Филип Димитров. Но въпреки всичко малко знам за Костадинов и това ме кара да бъда внимателен. Той ще има опция да покаже какво може, какво схваща, какви са действителните му претекстове. Историята ще му даде опция да се очертае. Имаме време да погледаме. 

- Тогава има ли въобще смисъл изобщо да се гласоподава, да се създава политическо деяние?

- Българското политическо деяние, след една къса, бурна пролет завехна и сега е номинално. Когато политическата класа няма желание да съставлява българското общество, не виждам смисъл от някакви по-дълбоки задължения.

Разбира се, моето държание не може да е образец за други хора. Видял съм прекомерно доста неща от близко. Признавам си, че нямам сили да влагам гласа си и политическата си воля.

- Аз имам един доста ослепителен претекст да гласоподавам и той е против политиката на американското посолство. Това може ли да бъде законен избор съгласно вас?

- Тази мотивация е изцяло почтена и аз я разбирам. Когато няма положителни претекстове, има отрицателни. Дошъл е моментът, когато нещата са опростени коренно и избираме сред черно и бяло. Трябва да оправдае някак си историческата случайност, че съществуваме 13 века.

Валентин Вацев  е политически анализатор, учител и създател на монографии по философия, социология, културология и политология. Роден е през 1950 година във Варна. Завършил е Философско-историческия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски ”. До 1997 година е член на Изпълнителното бюро на Българска социалистическа партия.